В тази статия ще ви представя 12 съвета как да направите вашия WordPress блог по-сигурен и защитен. Разбира се, имайте предвид, че нищо не може да ви предпази от пробив чрез нерегистриран проблем в сигурността. Също така, атака може да възникне и от инсталиран плъгин, който има слабости в сигурността.

Преименувайте admin потребителя

Веднага след инсталацията е препоръчително да смените името на администратора. То е admin и по подразбиране е такова за всички инсталации. Смяната можете да направите през командния ред на MySQL клиент или ползвайки приложение като PhpMyAdmin, което се предоставя безплатно с повечето хостинг пакети.

Командата, която трябва да изпълните е следната:

update tableprefix_users set user_login='newuser' where user_login='admin';

tableprefix по подразбиране е wp, ако не сте го сменили.

Сменете паролата по подразбиране

Паролата, която WordPress генерира при първоначалната инсталация е сравнително слаба. Тя се състои от 6 символа и то само от числа и букви. Съществуват приложения чрез, които може да се направи атака и такава слаба парола да бъде открита сравнително лесно. Направете паролата по-сложна, поне от 10 знака. Освен букви и цифри, използвайте и други знаци.

В тази връзка, за защита от продължителни последователни атаки, инсталирайте плъгина LoginLock, чрез който автоматично можете да блокирате IP адрес при определен брой неуспешни опити за влизане в административната част на вашия блог.

Изтриите ненужните файлове

След инсталация или обновяване има два файла, които няма да ви трябват повече. Рядко могат да ви създадат проблем, но за всеки случай е добре да ги изтриете. Това са install.php и upgrade.php. Намират се в папката wp-admin.

Използвайте лимитиран потребител

Създайте си отделен потребител с по-ниски права на достъп, който да използвате за публикуване. Този подход не само ще гарантира сигурността на дневника, ако някой се сдобие с името и паролата ви, но ще ви предпази и от самите вас.

Премахване на версията от header.php

Ако ползвате стара версия на WordPress с известни пропуски в сигурността, не е много размуно номерът на версията да се вижда публично.

Кодър в header.php,който показва версията е:

<meta name="generator" content="WordPress <?php bloginfo('version'); ?>" />

За да скриете версията, можете просто да изтриете този ред или да го промените по следния начин:

<meta name="generator" content="WordPress" />

Забележка: Имайте предвид, че версията се показва не само в header.php, а и в rss хранилнката например, а и в няколко други файла. За повече информация вижте по-надолу WordPress Online Security Scanner.

Защита на папка wp-admin

Ограничаване по IP адрес

Единият вариант да ограничите достъпа до администрацията на вашия блог е да посочите изрично кои IP адреси могат да имат достъп. Това става чрез .htaccess файл, който трябва да сложите в директория wp-admin. Неговото съдържание трябва да бъде подобно на това:

AuthUserFile /dev/null
AuthGroupFile /dev/null
AuthName "Access Control"
AuthType Basic
order deny,allow
deny from all
# домашен IP адрес
allow from 64.233.169.99
# работен IP адрес
allow from 69.147.114.210
allow from 199.239.136.200
Този метод определено е много добър за защита, но е и неудобен, ако нямате статичен IP адрес или ако често пътувате и искате да обновявате блога си в движение. За тази цел, много по-удобен е вариантът със защитата с име и парола.

Ограничаване с име и парола

Защитата с име и парола ви позволява да имате достъп до администрацията от всяко кътче на Земята, но добавя второ, допълнително ниво на сигурност. При този вариант отново се използва .htaccess файл. Но този път имаме и един допълнителен файл .htpasswd.

Създайте .htaccess файл в директория wp-admin и напишете следното:

AuthUserFile /home/username/.htpasswd
AuthGroupFile /dev/null
AuthName Blog
AuthType Basic
require user xxxx

Особеностите в този файл са две. Първо, на мястото на xxxx въведете името, с което желаете да влизате (това име НЕ Е името на администраторския ви акаунт). Второ, на реда AuthUserFile виждате, че е зададен път до файла .htpasswd. Тъй като .htpasswd съдържа паролата за достъп, то трябва да сложите този файл извън публичната ви директория (често тя се нарича PUBLIC_HTML, но може и да е с друго име) на хостинга. Ако не сте сигурни, консултирайте се с хостинг доставчика, коя директория е публична и коя не.

Съдържанието на файла .htpasswd е:

xxxx:yyyy

, където xxxx е името, с което желаете да влизате (същото име, което сте написали и в .htaccess), а yyyy е паролата. Ако всичко е успешно, при опит за вход в администрацията ще се появи диалогов прозорец, който ще ви подкани да въведете име и парола.

Уточнение – тези варианти за защита на wp-admin са приложими само, ако регистрирането на потребители е забранено, тоест само вие (или малък кръг от доверени хора) ползвате администрацията.

И един допълнителен съвет – за да спрете търсачките да обхождат директория wp-admin, в главната директория на вашия блог създайте файл robots.txt и напишете това:

Disallow: /wp-admin/

Защита на папка wp-content

Защита с празен index.html

Създайте празен файл с име index.html и го сложете в папка wp-content и в папка wp-content/plugins, за да предотвратите разглеждането на съответните папки. Можете да сложите празен файл и в другите подпапки стига там да няма файл със същото име, но с друго предназначение.

Защита с .htaccess

Най-лесният и бърз начин да забраните разглеждането на дадена директория и нейните поддиректории е да използвате .htaccess файл. Създайте такъв файл със следното съдържание:

Order Allow,Deny
Deny from all
<Files ~ ".(css|jpe?g|png|gif|js|zip|rar|pdf|xsl|ico)$">
Allow from all
</Files>


и го сложете в директория wp-content. Така не само предпазвате текущата директория от разглеждане, но блокирате и всички опити за зареждане на файлове с изключение на тези с упоменато разширение.

Защита на папка wp-includes

Защита с празен index.html

Създайте празен файл с име index.html и го сложете в папка wp-includes, за да предотвратите разглеждането й. Можете да сложите празен файл и в другите подпапки стига там да няма файл със същото име, но с друго предназначение.

Защита с .htaccess

Отново, най-добрият начин за защита на wp-includes е с използване на .htaccess файл. Можете да използвате същия файл както този при wp-content. При мен за съжаление ползвайки същия файл, спря да работи текстовият редактор TinyMCE.

Решението на проблема е вместо да използвате блокиране на заявки за зареждане на файлове, просто да забраните разглеждането на директорията. Това става като в .htaccess напишете следното:

Options -Indexes
Изключително бърз, лесен и ефективен начин за защита.

Използвайте сигурна връзка към сървъра

По възможност използвайте SSH вместо FTP. Това е може би един от най-трудните за изпълнение съвети, но същевременно един от най-важните. Първо, свържете се с хостинг доставчика си и се уверете, че има включен SSH. Обикновено FTP връзката не е защитена и името и паролата на ftp акаунта ви се предават във вид на чист текст. По този начин, ако някой се добере до тази информация, може да получи достъп до файловете ви и да нанесе достатъчно вреди. Ползвайки SSH, цялата комуникация между вас и сървъра е защитена.

WordPress Online Security Scanner

Този плъгин от Blog Security прави проверка на версията и показва възможните уязвимости в даден блог, включително уязвимости в използваната тема и инсталираните плъгини.

Правете редовна профилактика

Редовно правете резервни копия на файловете и на базата от данни, в случай че се наложи да възстановявате информация.

Следете редовно бюлетина на WordPress

На адрес http://wordpress.org/development/ се публикува информация свързана с WordPress, най-новите версии, отстранени пропуски в сигурността и друга полезна информация.

За финал

И накрая – не забравяйте да обновявате редовно.

Събрал съм изброените съвети в един PDF файл. Можете да го изтеглите от следния адрес.

Използвани източници:

• WordPress Security Whitepaper от BlogSecurity.net;
• Three tips to protect your WordPress installation от Matt Cutts;
• Hardening WordPress от WordPress.org;
• 8 Security Tips and Guidelines for your WordPress Blog от Online Tech Tips.

Related posts:

1. WordPress secret key
2. WordPress upload проблеми
3. WordPress 2.4 => 2.5

Много от новобранците в уеб стандартите мислят, че минавайки успешно валидацията на кода е достатъчно, за да наричат продукта си съвместим с уеб стандартите. Тези, които се занимават по-сериозно с уеб стандарти, знаят че това не е така. Използването на заглавия е добър пример. Валидаторът няма да покаже предупреждения или грешки за заглавията, но не можете да кажете, че страницата Ви е валидна, ако структурата на заглавията е грешна.

Значение на заглавията

Някои твърдят, че най-голямата роля на заглавията е тяхното SEO значение. Няма да задълбавам в това твърдение. Може и да са прави, но според мен (тъй като не съм SEO експерт, а ентусиаст на тема уеб стандарти) тяхното значение е в семантиката.

Какво всъщност представляват заглавията? Заглавията са елементи, които описват съдържанието, което следва и определят структурата на документа. Подобно на големите заглавия и подзаглавия в печатните издания, html заглавията трябва накратко да описват страницата или раздела, за който се отнасят, за да бъде ясно на читателя какво да очаква, ако продължи да чете.

За целта се използват заглавни етикети от <h1> до <h6>. Номерът в етикета определя „тежестта“ му. <h1> е „най-тежкият“, а <h6> е „най-лекият“. Йерархията е правилото, което трябва да следваме, когато структурираме нашия документ.

Структура на документа

И така, как да структурираме правилно един документ? Нека да сравним структурата на заглавията в документ с добре форматиран XML файл.

<h1>
 	<h2>
 	 	<h3></h3>
 	 	<h3>
 		 	<h4></h4>
 	 	</h3>
 	</h2>
 	<h2>
 	 	<h3></h3>
 	 	<h3></h3>
 	</h2>
 	<h2>
 	 	<h3></h3>
 	</h2>
</h1>

Ако сте объркани от кода по-горе, имайте предвид, че това е просто една илюстрация на структурата на заглавията преобразувана в XML.

Ето визуално как изглежда тази структура:

H1, H2, H3 и H4 представляват заглавни етикети, а кутиите представят съдържание като най-тъмната кутия има най-голяма „тежест“ на значение спрямо по-светлите кутии.

Първото заглавие <h1> очертава голяма част, обикновено целия документ. Според мен трябва да бъде използвано еднократно на страница като най-важно заглавие описващо съдържанието на цялата страница. Като изключение, ако имате отделни големи части на една страница, можете да използвате две или повече h1 заглавия.

Изборът кой заглавен етикет да се използва не би трябвало да е труден. Просто използвайте следващия наличен. Ако съдържанието, което описвате може да се третира като „наследник“ на предишното съдържание, тогава използвайте заглавие, което е една степен по-ниско в йерархията. Ако става въпрос за съдържание със същата важност, тогава използвайте същия заглавен етикет. По този начин се създава определена логическа плавност, която не трябва да бъде разваляна, иначе документа ще загуби част от смисъла си.

Какво да НЕ правим със заглавните етикети

Както една част от Вас знаят, а други се досещат, мощта на CSS е доста голяма. Няма нужда от компромис, когато става дума за заглавия. Едно от нещата, които виждам често е използването на заглавни етикети стилизирани според настройките по подразбиране на браузъра. Примерно използване на h4 вместо h2, заради нуждата от по-малък размер на заглавието, тъй като размерът на заглавния таг h4 по подразбиране е по-малък от този на h2. Правилният подход е да се използва h2 и чрез CSS да се намали неговия размер. Просто, нали?

Още повече, не цялото съдържание принадлежи към заглавието. Примерно, ако решите да сложите заглавията на публикациите във вашия дневник в етикет h2 или h3, не се притеснявайте какви заглавни етикети да използвате за дата и името на автора. Недейте използва заглавни етикети за тази цел. Дори във вестниците няма да видите голям и удебелен текст „Написано от Иван, 22 Септември“.

Най-голямата грешка, която виждам често е отделянето на заглавието от прилежащото му съдържание заради компромис в дизайна. Примерно вмъкването на плаваща навигация между заглавието и абзаците. Не трябва да правите компромис в тази област. Нека структурата на документа бъде приоритет за Вас и не я нарушавайте заради сложния дизайн. В повечето (бих казал във всички) случаи CSS може да Ви помогне. Постарайте се и скоро всичко ще бъде наред.

Източник: How to use headings in HTML, Автор: Alen Grakalic

Related posts:

1. Как да си направя шаблон за публикуване във WordPress
2. Как да разкачаме безопасно USB памет под Windows?
3. Как ми се размина да изгоря с голяма сума при плащане в Пейпал

Това е последната статия от трилогията за цветовете. След като вече знаете какво представлява цветното пространство, неговото значение за правилното възпроизвеждане на цветовете, след като вече сте калибрирали монитора си, ред е да обърнем внимание и на приложението, в което ще извършваме обработката. Ще разгледам един от най-разпространените редактори на изображения – Фотошоп. Ще предложа оптималните настройки, които биха задоволили по-голямата част от редовите потребители, които обработват снимките си за Интернет, за разпечатване или за споделяне с приятели.

Както беше обяснено в статията Какво цветно пространство да използвам – sRGB или Adobe RGB? най-удачно за средностатистическия потребител е ползването на цветно пространство sRGB. Ето защо ще Ви покажа как и къде да направите нужните настройки.

Color settings

От главното меню изберете Edit -> Color Settings. Направете настройките, такива каквито са на показаното изображение. Обърнете особено внимание на RGB падащщото меню. За да виждате всички настройки може да се наложи да натиснете бутона More Options вдясно.

Proof setup

От главното меню изберете View -> Proof Setup -> Custom. От падащото меню Device to Simulate, изберете sRGB IEC61966-2.1, както е показано на изображението по-долу.

Save for Web

Последната настройка се намира в File -> Save for Web & Devices. Вдясно от падащото меню Preset, кликнете върху стрелката и от появилото се меню изберете Convert to sRGB.

Заключение

Поздравления, завършихте и последната от трите статии за цветовете. Вече можете да започнете обработка на изображенията, спокойни че цветовете, които виждате ще са сравнително точни.

Последното, което бих добавил е, че освен правилната програма за обработка, добре е да ползвате и правилна програма за разглеждането им. Такава, която може да управлява цветовете е примерно ACDSee.

• Какво цветно пространство да използвам – sRGB или Adobe RGB?
• Софтуерно калибриране на монитор с Monitor Calibration Wizard

Related posts:

1. Трилогия за цветовете
2. Трилогията за цветовете е завършена
3. Какво цветно пространство да използвам – sRGB или Adobe RGB?

Отидете в който и да е от по-големите вериги маркети за техника и застанете пред рафтовете с монитори и ще забележете как цветовете при всеки са различни. Това е така, защото при различните монитори, показваните цветове се различават, тоест един и същи цвят не изглежда еднакво (това е така дори при монитори от един и същи модел). За да се коригира този проблем с възпроизвежданите цветове трябва да се използва ICC профил за монитора. В общия случай ICC профилът представлява една таблица за съответствие, която трансформира цветовете подавани към монитора, така че това, което виждате да да бъде възможно най-близко до реалното. За всяка комбинация монитор, видео карта, а дори и версия на графични драйвери, този ICC профил е различен, а за да се създаде такъв профил трябва да се извърши калибриране на конкретния монитор. Ето защо, дори да използвате предлагания от производителя ICC профил (повечето производители дори не предлагат такъв в окомплектацията), то няма гаранция, че показваните цветове ще са точни.

Преди да продължите с четенето, предлагам Ви да прочете първо статията Какво цветно пространство да използвам – sRGB или Adobe RGB?

Калибрирането бива хардуерно и софтуерно. При хардуерното се използва специално устройство, което регистрира показваните цветове. То се закача пред монитора и с помощта на програма се показват различни комбинации от цветове, а накрая се генерира ICC профил. При софтуерното калибриране не се използва устройство, а се разчита на зрението и възприятието на потребителя и отново чрез програма показваща различни комбинации от цветове той избира верните според него стойности и накрая отново се генерира ICC профил.

ЗАБЕЛЕЖКА - софтуерното калибриране не гарантира точно настройване на цветовете и е субективно тъй като се разчита на възприемането на потребителя, което при всеки и при различни условия е различно.

Ако разчитате на това, че мониторът Ви възпоризвежда цветовете правилно по подразбиране, то рискувате при публикуване в Интернет или разпечатване, крайният резултат да не изглежда така както очаквате, а да има осезаема разлика в цветовете. Ето защо, преди да започнете да обработвате снимки (или каквито и да е други изображения), трябва да сте калибрирали цветовете на монитора си и да се уверите че програмите, с които работите могат да управляват цветовете и съответно са правилно настроени. В тази статия ще поговоря за калибрирането на цветовете на монитора и по-точно за софтуерното калибриране използвайки безплатното приложение Monitor Calibration Wizard. Тук ще вметна че съществуват и други безплатни решения, а доскоро с Фотошоп се инсталираше едно с такова предназначение – Adobe Gamma. За съжаление в последната версия CS3 то липсва.

Ако разполагате с хардуерно устройство за калибриране, крайно препоръчително е да използвате него. Някои от по-скъпите монитори от висок клас предлагат в окомплектовката си хардуерни устройства за калибриране. От известно време насам, в по-големите градове се предлага и услуга за калибриране на монитори, в случай че не разполагате със собствено устройство. За повече информация можете да потърсите във форума на Фото Форум. Въпреки това, по-голямата част от потребителите все още нямат достъп до хардуерни калибратори, затова могат да опитат софтуерното калибриране описано в тази статия.

Monitor Calibration Wizard

Monitor Calibration Wizard е малко, безплатно приложение за Windows. Можете да го изтеглите от официалния му сайт. След като го инсталирате, стартирайте го. Ще се появи главният екран.

Кликнете върху бутона Run Wizard.

В следващия прозорец натиснете бутона Start, за да започнете процедурата по калибрирането и съзадаването на нов ICC профил.

Настройка на яркост и контраст

Настройте яркостта и контрастта на Вашия монитор по посочените изисквания, така че бялото да е бяло, а черното да е черно. Имайте предвид, че при някои LCD монитори (разбирайте по-евтините), колкото и да се стараете, няма да можете да настроите съвсем точно черния цвят, той ще изглежда като тъмно сив. След като сте готови, натиснете бутона Continue.

Настройка на цветовете

Тук е малко по-особената част в целия процес. Прочетете внимателно изискванията и ги следвайте стъпка по стъпка. Предстои да направите настройка за всеки от трите основни цвята – червено, зелено и синьо. При стъпка 1 ползвайки двата плъзгача, намерете положението, в което двата квадарата в червения и черния цвят изглеждат като солидни цветове. За пример, на картинката по-долу, лявата част е грешно настроена, защото цветовете не изглеждат солидни, виждате, че всеки от двата квадрата се състои от два по-малки правоъгълника със сходни, но все пак различни цветове. Идеята е чрез плъзгачите, тези цветове да стъвпаднат, така че цвета в квадрата да изглежда като един цял солиден цвят. Дясната част показва правилно настроените цветове.

При стъпка 2, ползвайки поотделно всеки плъзгач, настройте съответните нюанси. Един съвет, отпуснете очите си до такава степен, че зрението ви леко да се разфокусира, така много по-лесно ще забележите, кога малкото квадратче се слива с голямото.

Когато сте готови, натиснете бутона Continue и като следвате същите съвети, настройте и останалите два цвята.

Преглед и запазване на новия профил

Чрез кривата на новия профил можете да добиете представа за разликата в показваните досега цветове. Натиснете бутона 15 Second Test, за да видите реално разликата преди и след използването на новия профил. Ако всичко е наред, ще забележите видимата промяна в цветовете на монитора Ви. Ако сте доволни от резултата натиснете бутона Apply.

В главният прозорец можете да зададете име на новия профил в полето Profile name и после да го запазите. За да го използва от сега нататък Windows, в полето Load Profile изберете току що създаденият профил, изберете първата отметка под падащото меню, така че Windows да зарежда профила при стартирането си и натиснете бутона Load.

За да се уверите, че Windows е заредил успешно новият профил, отворете Color management прозореца, който се намира в Control Panel -> Display Properties -> Settings -> Advanced и се уверете, че профилът е зареден.

Заключение

Вече сте съвсем близо до момента, в който ще можете да започнете обработка на изображенията, спокойни че цветовете, които виждате ще са сравнително точни. Следва софтуерът, който ползвате да може да се настрои, за да се възползва пълноценно от новия профил. Как става това в една от най-популярните програми за редактиране на изображения, ще видим в следващата статия.

Ето и един кратък списък с няколко полезни връзки:

• Калибриране на монитор (Photoshop-BG.com) – калибриране на монитор ползвайки Adobe Gamma
• Adobe Gamma (неофициална връзка)
• Quickgamma – безплатно приложение за калибриране на монитор
  

И за финал – пак повтарям, софтуерното калибриране не е най-надеждното решение, въпреки че е по-добре от нищо. Както Ви посъветвах по-горе – ако имате възможност, задължително калибрирайте хардуерно монитора си.

Related posts:

1. Калибриране на цветовете с QPcard 201 и ACR
2. Какви настройки на цветовете да използвам във Фотошоп?
3. Избор на LCD TFT монитор

Причината тези две понятия да се споменават все повече, е че рано или късно фотографът се сблъсква с избора кое от двете да използва. В голяма част от съвременните цифрови апарати има настройка Color Space (или някакво подобно име), в която могат да се изберат следните позиции – Adobe RGB или sRGB. Друг случай е, когато фотографът реши да конвертира raw файловете в някакъв друг формат или да ги обработи, тогава отново му се налага да избира между Adobe RGB или sRGB.

Какво означават тези две понятия и кога трябва да се използват? Отговорът на тези въпроси ще се помъча да дам в тази статия. Тук ще направя и една забележка – макар да съществуват и други цветни пространства, ще разгледам само тези двете, защото са най-използваните във фотографските среди.

Какво е цветно пространство?

Нека да започнем първо с понятието цветен модел. Това е абстрактен математически модел описващ начина, по който цветовете се представят под формата на числа в подреден списък. Обикновено като три или четири стойности (RGB и CMYK са цветни модели). Но ако този цветен модел няма функция, която да указва съответствието му към едно абсолютно цветно пространство (такова, в което цветовете са колориметрично определени без въздействието на външни фактори), то представянето на цветовете на този модел става малко или много произволно.

Добавяйки едно такова съответствие между цветния модел и отправно цветно пространство създава определена основа в отправното цветно пространство. Тази основа се нарича още гама (или диапазон) и в комбинация с цветния модел определя ново цветно пространство. Например Adobe RGB и sRGB са две различни абсолютни цветни пространства базирани на RGB цветния модел.

С по-прости думи, представете си че цветното пространство е модел за представяне на цветовете под формата на измерими стойности, примерно количеството червено, зелено и синьо в едно цветно изображение (да приемем, че става въпрос за общия случай, където различните цветове се получават при смесването на трите основни цвята, тоест адитивно цветно изображение).

Адитивно смесване на цветовете

Както вече споменах, Adobe RGB и sRGB са RGB цветни пространства. Като такива, тяхната основна структура е еднаква. И двете имат три канала с информация, един за червения, един за зеления и един за синия цвят. И двете могат да представят цветовете като стойности в 8 битов режим (стойности от 0 до 255) или 16 битов режим (стойности от 0 до 65535) за всеки отделен канал.

sRGB

sRGB е RGB цветно пространство създадено от сътрудничеството между HP и Microsoft, за да се използва при компютърните монитори, принтери и Интернет.

sRGB е замислено като „универсално“ цветно пространство, така че цветовете да изглеждат еднакви на различни компютри при типични ситуации в дома или в офиса. Спецификацията на sRGB позволява то да бъде директно показвано на средно статистическите монитори от приложения, които не поддържат цветни профили. Това е и една от основните причини за неговата широка популярност. LCD мониторите, цифровите фотоапарати, принтерите, скенерите, те всички следват sRGB стандарта.

sRGB обхваща приблизително 35% от видимите цветове определени от Commission International de l’Eclairage (CIE). Въпреки, че sRGB има една една от най-тесните гами от цветове спрямо останалите цветни пространства, все още се смята, че гамата му е достатъчно широка за повечето цветни приложения.

Adobe RGB

Adobe RGB е RGB цветно пространство разработено от Adobe Systems през 1998 г. Целта му е да включи повечето от цветовете налични при CMYK принтерите, но използвайки основните RGB цветове, които може да възпроизвежда компютърният екран. Adobe RGB обхваща приблизително 50% от видимите цветове определени от Commission International de l’Eclairage (CIE). Това определя една по-широка гама цветове особено в областта на циан и зеления цвят.

Adobe RGB е познат и под следните имена: aRGB, Adobe RGB (1998) и SMPTE-240M.

Каква е разликата между Adobe RGB и sRGB?

По-горе споменах за идентичността на Adobe RGB и sRGB цветните пространства, те описват един и същи брой цветове независимо дали става въпрос с 8 или 16 битово изображение. Разликата идва от това кои цветове описват.

Първата схема в статията най-горе представлява опростена графика на относителните размери на RGB цветния модел с наложени размерите на цветните пространства Adobe RGB и sRGB. Ясно се вижда, че Adobe RGB обхваща sRGB, което означава, че цялата гама от цветове представена от sRGB, е включена в Adobe RGB, плюс Adobe RGB може да представя по-наситени сини и зелени цветове. Тогава ще попитате – какъв е смисъла от използването на sRGB. Е, размера не е всичко

В действителност повечето съвременни монитори (да не кажа всички използвани от редовия потребител) могат да представят само гамата цветове на sRGB. Интернет браузърите, които ползваме всекидневно използват sRGB по подразбиране. Принтерите за домашни потребители, а и повечето цифрови системи за разпечатване във фотоателиетата използват sRGB. Ако се помъчите да разгледате една снимка в уеб бразуър, която е в Adobe RGB цветно пространство, то цветовете й ще изглеждат измити. Същото важи и за E-mail програмите. Ако искате да публикувате такова изборажение в Интернет, съществуват начини то да бъде преобразувано към цветно пространство sRGB (макар и с известна загуба на качество).

Ето един пример, как ще изглежда една и съща снимка в двете цветни пространства, ако Вашият работен процес не е правилно цветно профилиран:

Ясно се вижда, че цветовете при sRGB снимката са по-живи, по-наситени, по-приятни за окото и ако трябва да избирам между двете снимки, със сигурност бих избрал втората.

Реално по-голямата част от компютърните потребителите по света, съзнателно или не, използват sRGB.

Ако все пак искате да се възползвате от предимствата на Adobe RGB, то почти задължително е да спазвате следните препоръки:

• при снимане използвайте Adobe RGB (обикновено за тази цел ще трябва да снимате в RAW формат) ;
• използвайте монитор от висок клас и задължително го калибрирайте;
• трябва да имате съответния цветен профил за принтера, на който ще разпечатвате (за всяка различна хартия, този профил е различен);
• за всички етапи използвайте само и изключително програми, които могат да управляват цветовете (такива са Photoshop, Qimage, последните версии на ACDSee и др.).

Кой от двата да използвам за снимките ми в Интернет?

Ако сте прочели предишната точка, може би вече се досещате за отговора – използвайте sRGB. Използвайте го за снимки, които ще публикувате в Интернет. За снимки, които ще изпращате по e-mail. За снимките, които ще показвате на приятелите си на компютърен екран.

Кой от двата да използвам за разпечатване?

Ако не отговаряте на препоръките за използване на Adobe RGB по-горе, то тогава ползвайте sRGB. Така или иначе повечето фотоателиета използват разпечатващи машини, които поддържат само sRGB.

Кога да използвам Adobe RGB?

Ако снимате в RAW формат и конвертирате до 16 битов TIFF файл прескачайки JPEG и ако всички стъпки във Вашия работен процес са правилно цветно профилирани и като цяло спазвате препоръките посочени по-горе, тогава използвайте Adobe RGB.

Във фотографията, Adobe RGB се използва най-често от професионалните фотографи, които разпечатват своите снимки на специализирани принтери от висок клас, които поддържат Adobe RGB и които са наясно с предимствата на това цветно пространство.

Заключение

Ако трябва накратко да резюмирам казаното по-горе:

Ползвайте sRGB, ако:

• публикувате снимките си в Интернет;
• домашният Ви принтер поддържа само sRGB;
• разпечатвате снимките си във фотоателиета, които не поддържат Adobe RGB;
• снимате в JPEG формат;
• мониторът и принтерът Ви не са цветно профилирани;
• не използвате програми, които могат да управляват цветовете;
• не сте разбрали тази статия;

Ползвайте Adobe RGB, ако:

• сте професионален фотограф;
• целият Ви работен процес е правилно цветно профилиран;

Снимки: Wikipedia, Photo.Net

Related posts:

1. Какви настройки на цветовете да използвам във Фотошоп?
2. Трилогия за цветовете
3. Трилогията за цветовете е завършена

Нито един продукт не е напълно защитен от дефекти. Един от основните проблеми на LCD мониторите и на цифровите апарати са дефектните пиксели. Дефектни са тези пиксели, които не работят правилно. Представете си неприятното чувство, когато включвайки токущо купения LCD монитор или разгледайки първите снимки с новият си цифров фотоапарат, забележите черни или бели точки по изображението, особено, ако са близо до центъра.

При LCD мониторите и цифровите апарати цветният пиксел се получава използвайки три или повече подпиксела съдържащи информация за червения, зеления и синия цвят. При LCD мониторите един пиксел се състои от от 3 подпиксела (r, g, b), а при цифровите апарати един пиксел се получава използвайки съседните на него пиксели (при сензори с Баерова решетка).

Стандартът ISO 13406-2 определя три различни типа дефектни пиксели:

• Горещи пиксели (винаги включени)
• Мъртви пиксели (винаги изключени)
• Заседнали пиксели (един или повече подпиксела са винаги включени или винаги изключени)

Горещи пиксели

Постоянно осветен (включен) бял пиксел се нарича горещ пиксел (от анг.: hot pixel). Горещите пиксели се виждат най-добре на тъмен фон. В цифровата фотография за премахването на горещи пиксели обикновено се използва т. нар. кадър „ток на тъмно“ (от анг.: dark frame).

Мъртви пиксели

Мъртъв пиксел (от анг.: dead pixel) е дефектен пиксел, който постоянно е изключен. Мъртвите пиксели се виждат най-добре на светъл фон и изглеждат като тъмни точки.

Заседнали пиксели

Заседналите пиксели (от анг.: stuck pixel) обикновено се виждат най-добре на черен фон като червени, зелени, сини, пурпурни или жълти точки. Най-често срещаните са червените, зелените и сини.

За разлика от мъртвите пиксели, потребители съобщават, че заседнали пиксели изчезват. Едни от най-популярните методи при LCD мониторите е да натиснете леко и внимателно заседналия пиксел (по този начин той се нулира) или рязко да променяте на стойността му (премигващи ярки цветове). Разбира се няма гаранция, че тези методи винаги ще работят. При цифровите апарати можете единствено да чакате и да се надявате заседналия пиксел да изчезне от само себе си.

Снимки: Wikipedia, Diy Calculator, Alan Benjamin

No related posts.

Разположението на тази точка е повод за много статии и разбираемо читателят може да остане объркан от множеството обяснения и термини, които в много от случаите не са съвсем коректни. Целта на тази статия е да отстрани неяснотите.

Пресечни точки

В голяма част от публикациите се казва, че точката, около която трябва да се върти обективът при снимането на панорамни изображения е пресечната точка (от анг.: nodal point). С изключение на тънките лещи ползвани за илюстрации в уроците по оптика, обективите за фотоапарати (ако разглеждаме съвкупността от лещи във фотообектива като една леща) имат две пресечни точки – предна и задна (N и N’). Тези точки се намират там, където главните равнини (P1 и P2) пресичат оптичната ос. Тези точки също се наричат главни точки (H1 и H2). На практика, при обективите главните и пресечните точки съвпадат, тъй като средата от двете страни на лещите е еднаква (в случая въздух), от което следва че индекса на пречупване на лъчите също ще е еднакъв. Те имат свойството, че ако лъч преминава през една от тях, той ще преминава и през втората и то под същия ъгъл по отношение на оптичната ос.

Център на перспективата

Центърът на перспективата (от анг.: center of perspective) за даден обектив е точката, в която липсва разместването на обекти от предния план спрямо тези от задния. Тя се явява подобно на „шпионка“, през която камерата вижда света. Това е и точката, в която би трябвало да се постави човешкото око, за да добие представа за реалната перспектива, така както камерата я вижда.

Центърът на перспективата се намира в или много близо до центъра на входната зеница и определено сравнително далеч от пресечните точки. Приемете това за даденост. Ако искате обсновано доказателство, прочетете страници 4 и 5 от статията The Proper Pivot Point for Panoramic Photography.

Входна зеница

В обективите обикновенно има непрозрачно устройство, позволяващо промяната на относителния отвор чрез множество ламели, наподобяващи работата на ириса в окото, което се нарича диафрагма и чиято цел е да контролира конусовидния сноп лъчи, който се фокусира в равнината на изображението.

Ако погледнем такъв обектив през челната леща ще видим диафрагмата, но не и нейния реален размер или разстояние от нас. Това, което ние виждаме е виртуално изображение на диафрагмата създадено от оптичните елементи, които се намират между нея и нас.

Виртуалното изображение на диафрагмата се нарича „входна зеница“ на обектива (от анг.: entrance pupil). Точно входната зеница е важна за панорамната фотография и камерата трябва да се върти около нейния център, за да бъде избегната паралактичната грешка при слепването на кадрите.

Много източници в интернет (и не само), включително и част от тези, които съм посочил в края на статията, при споменаване на пресечна точка не посочват дали става въпрос за предна или задна точка. И при двата варианта, те пак ще са неточни. За да се запази перспективата по време на въртене, което да предотврати разместването на близки до обектива обекти спрямо тези на заден фон (паралактична грешка), оста на въртене трябва да минава през равнината на входната зеница, която се явява и център на перспективата за обектива. Въпреки грешното понятие, методите за намиране положението на оста на въртене са верни.

Намиране на входната зеница

Входната зеница за даден обектив може много лесно да бъде намерена визуално. Трябват Ви два вертикални обекта, по които да се ориентирате, примерно стълбове, ъгли на стени и др. Единият трябва да е възможно близко до камерата, а другият по-надалеч. Трябва Ви и регулируем статив с панорамна глава или фокусираща релса, за да наместите положението на апарата по отношение на оста на въртене. Нивелирайте установката. Точността ще бъде по-голяма, ако единият обект е възможно най-близко до камерата.

Центрирайте обектива спрямо оста на въртене на панорамната глава. След това гледайки през LCD екрана (или визьора на SLR) и движейки апарата напред или назад, намерете това положение, при което при въртене наляво или надясно двата вертикални обекта остават съосни, тоест видимото ъглово разстояние между тях не се променя. След като сте готови, Вие вече сте намерили входната зеница на обектива.

Запомнете, че входната зеница за друг обектив (или друго фокусно разстояние, ако ползвате варио обектив) ще се намира на различно място, така че ще трябва да повторите тази процедура по същия начин описан по-горе.

Използвана литература

• The Proper Pivot Point for Panoramic Photography (pdf)
• Theory of the „No-Parallax“ Point in Panorama Photography (pdf)
• Главни равнини (оптични плоскости) и главни точки на оптичната система
• Намиране на главната равнини на непозната събирателна система (обектив)
• Determining the Nodal Point of a Lens
• Finding the Nodal Point of a Lens
• Nodal Point Alignment

Благодарности на Борислав Петров за редакцията. Снимки: Пенчо Маркишки, Bob Mellish, Ben Kreunen, VR Photography.

Related posts:

1. Горещи, мъртви и заседнали пиксели
2. Равносметка 2008 на пътешественика

Нормалният подход при изграждане на репутацията на даден сайт е да се предоставя качествено съдържание, така че да се изгради солидна база от потребители. Разбира се това не става за един ден, а за доста по-дълъг период от време.

Един начин да дадете „начален тласък” на Вашия сайт е като използвате многобройните сайтове директории в Интернет, чрез които да изградите първоначалните обратни връзки.

За и против регистрациите в интернет директориите е писано много, като най-изтъкваният факт е, че директориите нямат отношение към тематиката на включените сайтове и по този начин популярността му се разпределя с останалите многобройни сайтове.

Въпреки това, трябва да започнете от някъде в популяризирането на Вашия сайт. Единият вариант е, на ръка да направите регистрации в по-големите търсачки, портали и директории (обикновенно това е безплатно), а другият е да използвате някоя услуга, която предоставя автоматично регистриране в стотици и дори хиляди сайтове срещу малка или минимална сума. Една такава услуга, която ще Ви представя днес се предлага от програмата digiXMAS Submitter.

digiXMAS Submitter е програма за регистрация, чиято цел е да автоматизира до голяма степен бавния и трудоемък процес на регистрация в безбройните интернет директории.

digiXMAS Submitter има два режима на изпращане – „Полу-автоматичен” (Semi-automated Submission Mode) и „Ръчен” (Manual Submission Mode).

Полу-автоматичен режим на изпращане

Автоматизираният режим е може би основната причина за ползването на digiXmas. Екипът зад тази програма се грижи за редовното обновяване на списъка с директории, които поддържат тази услуга. PR на директориите в този списък варира от 0 до 6, като по-голямата част са с PR0.

За да ползвате програмата трябва да се регистрирате безплатно на сайта http://www.digixmas.com/ и с името и паролата, които се избрали да се логнете ползвайки програмата. Забележка: Със същото име и парола можете да се логнете и в сайта, от където можете да закупите пакет за автоматично изпращане във всички директории (безплатният пакет позволява автоматичното изпращане само до 150 директории).

След като сте заредили програмата, трябва да добавите сайта/сайтовете си чрез бутона Add. В този момент недейте попълва категориите (ще видите защо малко по-надолу). Можете да създадете до три загалвия/описания за сайт, от които програмата на случаен принцип да избира, кое да изпраща към директориите.

След като сте готови, натиснете бутона „Submit to pending directories”. За всяка директория ще се появява прозорец, в който ще трябва избирате категорията, в която да бъде включен сайта и ще трябва да давате потвърждение (тоест трябва само да натиснете бутона OK) или да въвеждате код за потвърждение от показаната картинка.

По-горе Ви посъветвах да не въвеждате категорията, защото синтаксиса на въвеждане е доста сложен и не случайно отдолу пише „For experienced users only!”. На този етап при изпращането можете да избирате категория, като програмата автоматично ще запомня вашия избор. Ще забележите, че след определен брой избирания на категории програмата сама ще започне да предлага най-удачната категория за дадена директория (тук също играят важна роля и ключовите думи, които сте въвели при добавянето на сайта в програмата). От там нататък на Вас остава само да натискате бутона OK или да въвеждата кода за потвърждение – хамалогия, но все някой трябва да я направи.

Програмата автоматично проверява дали сайта Ви вече не присъства в дадената директория. Също така се използват до 10 едновременни връзки, така че не се налага да чакате съобщението за успешно приключило изпращане за всяка категория, а да продължите към следващата.

Ръчен режим на изпращане

Този режим представлява дефакто огромен списък от връзки. При кликането на някоя се зарежда сайта на дадената директория. Вие трябва да изберете категорията, в която да бъде добавен сайта и после програмата се мъчи автоматично да попълни полетата на формата за изпращане. Резултатите при ползването му бяха смесени, но като цяло добри.

Препоръчвам да не използвате основния си email при изпращането, защото за всеки сайт ще получите съобщение, че е бил изпратен и след време още едно съобщение дали е бил приет или отхвърлен. Отделно след регистрациите започнах да получавам солидно количество ежедневен спам, така че направете си предварително отделен email и ползвайте него.

Плюсове

• Безплатният пакет позволява да направите изпращане до 150 директории с по-нисък Google PR в “Полу-автоматичен режим” или до всички директории в ”Ръчен режим”.
• Цената за изпращане на 1 сайт е приемливо ниска – $15. А ако изберете пакета за изпращане на 20 сайта, то цената за един ще е $7.5.
• Резултат от изпращането на клиентски сайт, който постигнах, бе включването му в над 600 директории.
• Сравнително лесна и интуитивна за използване.

Минуси

• От трите заглавия/описания, които се въвеждат не може да се избира кое да се ползва за дадена регистрация, а програмата избира на случаен принцип. Тъй като има директории, които изискват много къси описания/заглавия (до 50 знака), а други пък изискват много дълги (над 200 знака), добре би било трите заглавия/описания да се разпределят на 3 вида: нормално, късо и много дълго и по-подразбиране програмата да използва нормалното заглавие/описание, а ако директорията изисква по-късо или по-дълго, то програмата автоматично да използва съответното от двете останали заглавия/описания. Забележка: След малко разследване се оказа, че програмата разпознава къси и дълги заглавия/описания и според изискванията на директторията избира най-подходящото от трите въведени.
• Въпреки автоматизацията, процеса по попълване на кодовете за защита е дълъг и разчитането на кодовете е сравнително трудно, като на моменти е и невъзможно. На мен ми отне повече от два часа да завърша регистрацията във всички директории.
• В Помощника на места има различия в имената на понятията. Например там се споменава за два режима на изпращане – Shinkansen Mode и Truck Mode, като в самата програма техните имена са „Semi-automated Submission Mode” и “Manual Submission Mode”.
• Преди да излезете от програмата трябва да натиснете бутона Logoff, понякога това може да Ви се стори малко досадно. Много по-лесно щеше при затваряне на програмата тя автоматично да се logoff-ва.
• Има какво още да се желае по външния вид на програмата.

Заключение

Чудесен софтуер, който Ви позволява да изпратите безплатно сайта си в 150 директории. А, ако решите да закупите някой от предлаганите пакети, няма да бъдете разочаровани, защото цената е съвсем приемлива. Въпреки това имайте предвид, че ще трябва да отделите известно време за работа със софтуера, защото изпращането до всяка директория изисква потвърждение или въвеждане на код. Но ако нямате време и парите не са проблем можете да използвате платената услуга за изпращане, която предлагат от екипа на digiXmas, за да си спестите хамалогията по изпращането. Така, те ще изпратят сайта Ви в директориите вместо Вас.

Related posts:

1. Lightroom 1.4.1
2. Добавена политика за поверителност
3. Хоризонти за Starry Night

История на телескопа

Лекцията включва кратка историческа справка за първите телескопи, типовете телескопи, списък с най-известните телескопи в света и основните видове монтировки за телескопи.

Изтегляне: History of the telescope.pdf (1.45 MB)

Астрофотография

Лекцията включва кратка историческа справка за първите астрофотографии, необходимата екипировка за снимане, основни техники за снимане, трудности свързани с процеса на фотографиране и начини за тяхното преодоляване както и любопитна информация за най-продължителната астрофотография правена някога.

Изтегляне: Astrophotography.pdf (1.18 MB)

Обработка на цифрови астрономически изображения

Разгледани са изискванията за подготовка за обработка на цифрови астрономически снимки и са показани примери за комбиниране и калибриране на изображенията, разгледан е цветният RGB модел и са посочени връзки към безплатни и платени програми, с които може да се извърши обработката.

Изтегляне: Post processing digital astronomical images.pdf (1 MB)

Related posts:

1. WordPress 2.4 => 2.5
2. Дъгоочакваният Google PageRank update вече е факт

Related posts:

1. 12 съвета за защита на вашия WordPress блог
2. Книга „Петте секунди преди катастрофата“ от А. Пархачов и Г. Зингер
3. Горещи, мъртви и заседнали пиксели