• Най-хубаво летище – много са, като се почне от Инчон в Сеул и се мине през Чанги в Сингапур
• Най-хубав град, който посетих – Сингапур
• Най-лош град – Казабланка в Мароко, мизерия и воня
• Най-гадно летище – Брюксел, първото летище, в което не спазват забраната за пушене. В тоалетните е пълно с фасове и мирише.
• Най-хубави стюардеси – Австрийски авиолинии
• Най-добре облечени стюардеси – Тайландски авиолинии
• Най-зле облечени – Малев, приличат на лелките в детските градини
• Най-скъпа страна – Япония
• Най-евтина страна – Тайланд, с известни уговорки
• Най-лошо време – разбира се  в Англия
• Най-северна точка, която посетих – Талин, Естония
• Най-южна точка – Брисбън, Австралия
• Най-западна точка – Панама сити, Панама
• Най-източна точка – Брисбън, Австралия
• Най-продължителен полет – 12,5 часа
• Най-кратък полет – 40мин

Related posts:

1. Сагата А380 продължава…
2. Зима е

Още при кацането си веднага усещате горещата вълна и високата влажност. Аз кацнах малко преди полунощ. Това си е съвсем в реда на нещата за държава близо до Екватора. На летището ви посрещат едни огромни надписи, че контрабандата на наркотици и алкохол се наказва със смърт. Точно така, Бруней е суха държава и разпространението на алкохол е строго забранено.

Първата ми „изненада“ като си включих телефона бе, че Мтел нямат роуминг. Изненадата е в кавички, защото предварително бях видял на сайта им, че Бруней не е в списък с роуминг партньорите, така че очаквах подобно нещо Както и да е, поне в хотела интернет имаше на воля.

Мястото, в което бях, Куала Белаит, е сравнително малко градче близо до границата с Малайзия. Градът се намира върху голямо нефтено находище и морето е нацвъкано с нефтени платформи. Гояма част от жителите са бачкатори на платформите както има и доста чужди такива. Общо взето в града няма нищо интересно за гледане, една главна уличка с няколко магазина, дост училища и един плаж. По плажа щукат много раци, но още като се доближите на 5 метра и се скриват. Водата беше много топла, но плажът като цяло беше зле, много малко пясък и много клони.

Ако искате да се забавлявате в Бруней ви очаква друга изненада – тук дискотеки няма. Но затова път правораздаветелната им система работи бързо и ефективно. Във вестника прочетох, че предния ден са осъдили някакъв ексхибиционист на 4 месеца затвор, за дето си показал срамотиите на две студентки И това в рамките на 2 дена.

Следващата изненада е цената на горивото – литър бензин струва 30 бахрейнски цента, което е приблизително 30 български стотинки. И това е нормално при положение, че Бруней е държава чийто външен износ е 95% петрол и като цяло икономиката е силно зависима от този факт.

Related posts:

1. Zen Cart и ходене по мъките
2. Началото
3. За българския национален отбор по футбол и известността му в чужбина

Седя си на летището в Талин и си чакам самолета за Копенхаген – Будапеща – Варна, похапвайки вкусна шоколадова поничка. Нещо обаче не уцелих с времето тук – мъгливо, облачно, адски студено и вали доста често. Слънцето днес срамежливо се показа за 10 минути, около обяд и после пак се скри. Беше доста ниско над хоризонта. Тук става светло към 10 и се стъмнява към 16 часа. За двата ми дена престой тук нямах никаква възможност да разгледам, но основното ми впечатление е от пътищата. Пътищата са много подобни на нашите – пълно е с дупки и неравности, на много места липсва и маркировката.

Ако времето в Естония е такова през по-голямата част от годината, то успешно ще го наредя до следващия си „любим“ фаворит – времето в Англия

Естонските жени са много, много хубави.

Related posts:

1. Книга „Петте секунди преди катастрофата“ от А. Пархачов и Г. Зингер

Полетът от Европа до Корея е сравнително дълъг – 9ч и 30мин, самолетът беше Airbus A340 на Луфтханза, излетяхме от Франкфурт следобед. И така, нагъчкани като сардини в консерва в икономичната класа, къде спали, къде недоспали, кацнахме на международното летище Инчон в Сеул малко преди обед, от където с автобус се прехвърлих до летището за вътрешни полети – Гимпо. Разстоянието между тях се взема за около 30 мин в зависимост от трафика по пътя. От Гимпо с полет на Asiana Airline се добрах до Бусан.

Ето и накратко впечатленията:

• Валута е корейски вон и 1000 KRW = ~ 1 лв
• Мобилните мрежи ползват само 3G стандарта, 2 или 2.5G няма, така че ако телефонът ви не поддържа 3G просто няма да открие никаква мрежа, както стана с моя. Добре, че втория апарат, който нося поддържа 3G, че иначе щеше да стане голям майтап да съм без никаква комуникация в непозната страна на другия край на земното кълбо
• Масово се използват мобилни телефони на фирмата Anycall. Това мисля, че е някаква марка на Samsung за местния пазар. Разбира се само 3G. На всичките има някакви цветни връзчици.
• Корейците произвеждат 4-5 марки бири. В хотела, в който бях имаха най-разпространената – Hite. Честно да кажа, това трудно може да се нарече бира, първо няма никакъв вкус на бира, много е лека (въпреки, че е 4.5% алкохол) и второ като е топла все едно пиеш п*кня. Не препоръчвам.
• Ресторантите са друга интересна история – ресторантите са специализирани и съответно предлагат само едно. Примерно има ресторанти за свинско, за пилешко, за телешко, за кучешко може би
• Корейският вариант на McDonalds се нарича Loteria. Отделно си има и McDonalds.
• Едната вечер в хотела си поръчах традиционна корейска табла. Това представлява една огромна табла с много различни ястия – ориз, зеленчуци, риби, супа, напитка, яйце, месо, плодове и тн. Половината от храната ставаше, но другата половина беше прекалено пикантна за моя вкус.
• Знаете ли, че докато ядат на маса, корейците не употребяват напитки. Майтап няма. Предполагам, че стомасите им са от стомана като знам колко е пикантна храната им.
• От филмите бях останал с впечатлението, че източно-азиатските жени са дребнички и тънички. Е, може би западната култура ги е покварила, та се срещат и сравнително едри девойки и винаги се покланят и усмихват като те поздравяват.
• Освен мобилните технологии, друга насока, в която корейците доста са дръпнали е телевизията. Голяма част от програмите се излъчват в HD формат.
• По пътя в един от кварталите видях табели – „Кафе Русалка“ и „Супермаркет Юра“. Руската общност там явно е сериозно застъпена, защото и в хотела масово се чуваше руска реч.
• Бусан има добре развито метро, с което може да достигнеш до най-важните точки в града. Билета в едната посока и за една линия (имат общо 3 линии към момента) струва 1100 вона. На метро гарите има машини за продажба на билети. Машините обаче не приемат банкноти по-големи от 1000 вона. Обиколих около 4 машини мъчейки се да си купя билет с 10 000 вона преди един чичко да ми покаже машината за разваляне на пари, пъхаш банкнотата и ти връща банкноти само по 1000. Хитро. Има и доста банкомати в случай, че нямате кеш.
• Таксиметровите шофьори карат с ръкавици, почти всички имат gps в колите си. Изключително любезни са, но не винаги могат да ти дадат касова бележка. Английски рядко говорят или четата, така че носете си карта или визитка на мястото, към което отивате, или помолете някой английско говорящ кореец да обясни на шофьора крайната ви точка. Тарифата е около 1100 вона / км.
• Като стана дума за автомобили, в Южна Корея масово се карат Хюндай, Деу и Киа. Рядко може да се види друг модел.
• Черната техника в магазина е почти изцяло само на Сони или Самсунг. Е, видях и един щанд с продукти на Епъл, ама това сигурно е било изключение
• Ако решите да си купувате дрехи в Корея имайте предвид, че техния размер XL (100-105) съответства на европейски M или L.

Related posts:

1. Малко впечатления от (южна) Англия

Spanair явно са се позиционирали като low-budget комапния, защото използвания MD-82 самолет беше голяма бракма. Още при качването се виждаше, че корпусът е видял доста излитания и кацания, като на места боята бая се беше излющила и нитовете си стърчаха оголени. Самият самолет е доста тесен, ако мога така да го опиша – самолетът е доста по-дълъг отколкото широк

Още с кацането на летището ти става ясно, че Валенсия е малък град, може би по-малък дори от Варна. Летището е с размери много близки до тези на варненското. Няма ръкави за достъп до самолетите, транспортирането се извършва с автобуси. Е, не се мина без малък проблем. Тъй като малко преди нас беше кацнал друг полет, незнайно защо от летището бяха решили да изкарат куфарите от двата полета на една и съща пътечка. И така, зачакахме си багажа, този на предния полет излезе, но от нашия полет никакъв го няма. Изведнъж и пътечката спря да се движи, а на монитора си пише че нашия багаж в момента се движи по лентата. Както и да е, на тази лента повече багаж не излезе, но лентата в другия край на салона започна да се движи и всички пътници от нашия полет се забързаха натам, ние също. Оказа се, че домакините нещо са се объркали и в крайна сметка багажа излезе, но на различна лента. Докато чакахме багажа, едно вежливо момиче ни напъха в ръцете брошура за туристи, на която бяха отбелязани по-интересните места в града, както и спирките на метрото и велоалеите минаващи през града и местата, от които може да се наеме велосипед, но за това по-нататък.

Пристигнахме в ранния следобед, времето беше слънчево, а температурата подобна на тази в България. На летището ни посрещна изпратения да ни прибере таксиметров шофьор. Поехме с таксито към хотела. Комплекс AQUA всъщност представлява два хотела и търговски център. Първите четири етажа са заети от магазини и заведения, а следващите пет етажа са за хотелите. Има два входа, един директно за хотелите и втори минаващ през търговския център. Условията в AQUA 3 бих казал са съвсем нормални, в стаите има климатик, телевизия и безплатен безжичен интернет.

Тъй като ангажимента ни се отложи за следващия ден, то имахме цял следобед за убиване. Времето беше хубаво и решихме са излезем и да разгледаме града. Точно срещу хотела се намира може би най-голямата забележителност на града – Ciudad de las Artes y las Ciencias (Град на изкуството и науката). Това е комплекс, който включва опера, театър, кино, музей на науките и аквариум. Точно до комплекса се намира и пункт за наемане на велосипеди (брошируте, които ни дадоха на летището все пак се оказаха полезни ), решихме на велосипеди да стигнем до старата част на града, която се намира на около 3-4 км от хотела. Валенсия е намерила едно много интересно решение – през града минава старото корито на река Турия. След наводнението през 1957 г, реката е изместена и на мястото й сега се намира озеленен парк, с изкуствени езера, места за забавление, спорт и отмора. Там се намира и Градът на изкуството и науката. През парка минава и основната мрежа велоалеи на Валенсия. Тъй като реката минава почти през целия град, то се оказва, че пеша или с колело можеш да прекосиш по-голяма част от града. Находчиво решение, което не ми е известно да е намерило приложение в България.

Качването на велосипед за мен беше леко преживяване. Не съм карал колело от около 10 години. За последно тормозих един BMX (да, тогава бяха много модерни), а сегашните велосипеди със скорости, които се сменят с палците са ми леко непознати Последната година доста често ми минава мисълта отново да се кача на колело, но по една или друга причина все отлагам, а и във Варна освен в Морската градина, май няма други подходящи места, а мен откровено ме е страх да карам по улиците при наличието на рецидивисти с книжки. Забравих да кажа, че след кратък пазарлък наехме колелетата за 2 часа за по 5 евро на човек. Самият велосипед не беше нещо особено, дори и марката му не запомних.

За 2-та часа успяхме съвсем спокойно да стигнем до стария град, да разгледаме и да поснимаме. Архитектурата е много приятна съчетаваща сгради от различни епохи и стилове – готически, бароков, неокласически и тн. (това последното го прочетох в гугъл, защото със стиловете в архитектурата съм на Вие), разбира се и с типичните тесни улички. На една такава уличка попаднахме на сватба. Младоженците не успяхме да видим, но нас хубаво ни поръсиха с декоративните хартийки дето хвърлят по сватбите.

Докато обикаляхме с велосипедите в парка ми направи впечатление, че на всеки 200-300 метра имаше музикална сцена. Явно хората знаят как да си прекарват добре времето. Тази година между другото има кръг на Формула 1 във Валенсия.

След като върнахме велосипедите, набързо се шмугнахме да разгледаме близкия Carrefour. Вече бяхме се поизморили и съответно пооглядняли и без много да губим време в обикаляне се върнахме в хотела, за да вечеряме. Това последното може би не е много точно тъй като в цената на стаите не влиза каквото и да е ядене, но затова пък в търговския център под хотела има предостатъчен избор на заведения и различни видове кухня. Нали ви споменах за големия брой музикални сцени, дори в търговския комплекс имаше такава и докато вечеряхме имахме възможност и да послушаме изпълнения на живо. След вечерята и уточнените планове за утрешния ден се разпръснахме по стаите и се отдадохме на заслужена почивка.

На следващия ден, след като приключихме с ангажимента си във Валенсия, се качихме на самолета и след едно прехвърляне отново си бяхме в България, в реалността.

Related posts:

1. Бруней – страната на спокойствието

Във фото албума качих няколко снимки от тазгодишната астрономическа школа, както и снимки от минали школи.

Повече фото материал можете да намерите на официалната страница на школата: http://geocities.com/astroschool2007/photos.html

Related posts:

1. Отново на линия
2. Дистрибутори на астрономическа техника за България
3. Още снимки на комета 17P/Holmes

Събрахме се пред Пикадили Парк, пихме набързо по едно кафе, заредихме се с вода и храна и потеглихме на север. Времето предвещаваше топъл и приятен за почивка съботен ден.

Тъй като не познавахме много добре пътя, а и направихме кратка отбивка в Кранево, пристигнахме на плажа чак към 12 ч. на обяд. Бяхме насъбрали доста топлина от пътуването и нямахме търпение да се потопим във водата. Плажът се оказа много приятна изненада, малък, спокоен, уединен в заливче сред скалите, а водата… няма думи за водата, такава чиста вода не бях виждал скоро. Жалко, че оставих фотоапарата в колата, но не ми се рискуваше да го напълня с пясък.

В късния следобед, доволно почервенели и изморени, се отправихме към мидената ферма „Дълбока“. Първо решихме да минем през един ресторан в Българево, където също предлагаха миди от тази ферма, но там в момента имаха само панирани такива и решихме да пропуснем и директно да отидем на Дълбока.

Ресторант „Дълбока“ се намира малко след град Каварна, до него се стига по стръмен, но асфалтиран път и е до сами морето, като срещу него се намира и самата мидена плантация за култувирано отглеждане на миди. Местенцето е сравнително приятно, вдясно от него е друг ресторант – „Фермата“. Пристигнахме в края на деня, когато Слънцето вече беше ниско и играеше палаво с морските вълни, а светлината беше в златисти отенъци. Мога да опиша гледката от ресторанта само с една дума – неописуемо!

Колкото до менюто – има няколко специалитета с миди, а цените са над средните, но и това не е заведение, което ще посещавате всеки ден. Общо взето си поръчахме от повечето видове ястия с миди. Обслужването е малко мудно, има 15 маси и 3-ма сервитьора. Както един от колегите се шегуваше, трябва да минат един преквалификационен курс в „Happy“. За качествата на храната не мога да бъда обективен, тъй като бях много изгладнял от плажа и всичко ми се стори много вкусно Накрая като си тръгвахме се чуствах сит и някак си блаженно.

Последва кратко пътуванедо нос Калиакра.

Слънцето вече беше доста ниско зад облаците на хоризонта и се свечеряваше, затова решихме много, много да не се бавим, за да не се прибираме посред нощите. От връзката по-горе може да научите повече информация за нос Калиакра, така че не смятам да ви я преразказвам. Отидохме до самия нос, където има малко параклисче и нещо подобно на каменна тераса, от която се открива интересна гледка. Направихме си стандартните снимки за спомен и потеглихме обратно към Варна.

В заключение ще кажа, че това беше един страхотен ден в рамките, на който посетихме толкова много, интересни и незабравими места, а северното черноморие все още е едно от малкото места избегнато от строителната лудост. Надявам се , че и занапред ще си остане такова.

Related posts:

1. За българския национален отбор по футбол и известността му в чужбина
2. Бруней – страната на спокойствието

Пристигнахме към 20 ч. и след кратка разходка в хангара със самолетите се заехме с разтоварването и сглобяването на техниката. Лек технически проблем с тоците малко ни забави. Последва юстирането на монтировките и наблюдението започна. Малко по-късно към нас се присъединиха и двама от служещите в базата, на които предполагам беше интересно да видят някои от красотите на лятното небе.

Мишо настройва монтировката на неговия Нютон телескоп

Борко подготвя целестрончето

Докато се приготвяхме един от самолетите се приземи и мина покрай нас

Времето беше променливо, ту се появяваха облаци, ту се изчистваше. Небете над авиобазата е много добро, единствените светлини са тези на юго-запад от Балчик.

Към 3 ч. нивото на влагата се покачи прекалено много и решихме това да бъде краят на вечерта. Натоварихме техниката обратно в колите и се отправихме към Варна с мисълта за следващото подобно събиране.

No related posts.

Повече информация ще напиша следващите дни след като си събера ума

No related posts.