Валенсия, Испания
В края на миналия месец ми се наложи заедно с 2-ма от колегите да отскочим до Валенсия. За целта от фирмата бяха взели билети на Луфтханза по дестинацията София – Мюнхен – Валенсия. Полетът до Мюнхен се изпълнява от Луфтханза, а този от Мюнхен до Валенсия от испанския им партньор Spanair.
Spanair явно са се позиционирали като low-budget комапния, защото използвания MD-82 самолет беше голяма бракма. Още при качването се виждаше, че корпусът е видял доста излитания и кацания, като на места боята бая се беше излющила и нитовете си стърчаха оголени. Самият самолет е доста тесен, ако мога така да го опиша – самолетът е доста по-дълъг отколкото широк 
Още с кацането на летището ти става ясно, че Валенсия е малък град, може би по-малък дори от Варна. Летището е с размери много близки до тези на варненското. Няма ръкави за достъп до самолетите, транспортирането се извършва с автобуси. Е, не се мина без малък проблем. Тъй като малко преди нас беше кацнал друг полет, незнайно защо от летището бяха решили да изкарат куфарите от двата полета на една и съща пътечка. И така, зачакахме си багажа, този на предния полет излезе, но от нашия полет никакъв го няма. Изведнъж и пътечката спря да се движи, а на монитора си пише че нашия багаж в момента се движи по лентата. Както и да е, на тази лента повече багаж не излезе, но лентата в другия край на салона започна да се движи и всички пътници от нашия полет се забързаха натам, ние също. Оказа се, че домакините нещо са се объркали и в крайна сметка багажа излезе, но на различна лента. Докато чакахме багажа, едно вежливо момиче ни напъха в ръцете брошура за туристи, на която бяха отбелязани по-интересните места в града, както и спирките на метрото и велоалеите минаващи през града и местата, от които може да се наеме велосипед, но за това по-нататък.
Пристигнахме в ранния следобед, времето беше слънчево, а температурата подобна на тази в България. На летището ни посрещна изпратения да ни прибере таксиметров шофьор. Поехме с таксито към хотела. Комплекс AQUA всъщност представлява два хотела и търговски център. Първите четири етажа са заети от магазини и заведения, а следващите пет етажа са за хотелите. Има два входа, един директно за хотелите и втори минаващ през търговския център. Условията в AQUA 3 бих казал са съвсем нормални, в стаите има климатик, телевизия и безплатен безжичен интернет.
Тъй като ангажимента ни се отложи за следващия ден, то имахме цял следобед за убиване. Времето беше хубаво и решихме са излезем и да разгледаме града. Точно срещу хотела се намира може би най-голямата забележителност на града – Ciudad de las Artes y las Ciencias (Град на изкуството и науката). Това е комплекс, който включва опера, театър, кино, музей на науките и аквариум. Точно до комплекса се намира и пункт за наемане на велосипеди (брошируте, които ни дадоха на летището все пак се оказаха полезни ), решихме на велосипеди да стигнем до старата част на града, която се намира на около 3-4 км от хотела. Валенсия е намерила едно много интересно решение – през града минава старото корито на река Турия. След наводнението през 1957 г, реката е изместена и на мястото й сега се намира озеленен парк, с изкуствени езера, места за забавление, спорт и отмора. Там се намира и Градът на изкуството и науката. През парка минава и основната мрежа велоалеи на Валенсия. Тъй като реката минава почти през целия град, то се оказва, че пеша или с колело можеш да прекосиш по-голяма част от града. Находчиво решение, което не ми е известно да е намерило приложение в България.
Качването на велосипед за мен беше леко преживяване. Не съм карал колело от около 10 години. За последно тормозих един BMX (да, тогава бяха много модерни), а сегашните велосипеди със скорости, които се сменят с палците са ми леко непознати Последната година доста често ми минава мисълта отново да се кача на колело, но по една или друга причина все отлагам, а и във Варна освен в Морската градина, май няма други подходящи места, а мен откровено ме е страх да карам по улиците при наличието на рецидивисти с книжки. Забравих да кажа, че след кратък пазарлък наехме колелетата за 2 часа за по 5 евро на човек. Самият велосипед не беше нещо особено, дори и марката му не запомних.
За 2-та часа успяхме съвсем спокойно да стигнем до стария град, да разгледаме и да поснимаме. Архитектурата е много приятна съчетаваща сгради от различни епохи и стилове – готически, бароков, неокласически и тн. (това последното го прочетох в гугъл, защото със стиловете в архитектурата съм на Вие), разбира се и с типичните тесни улички. На една такава уличка попаднахме на сватба. Младоженците не успяхме да видим, но нас хубаво ни поръсиха с декоративните хартийки дето хвърлят по сватбите.
Докато обикаляхме с велосипедите в парка ми направи впечатление, че на всеки 200-300 метра имаше музикална сцена. Явно хората знаят как да си прекарват добре времето. Тази година между другото има кръг на Формула 1 във Валенсия.
След като върнахме велосипедите, набързо се шмугнахме да разгледаме близкия Carrefour. Вече бяхме се поизморили и съответно пооглядняли и без много да губим време в обикаляне се върнахме в хотела, за да вечеряме. Това последното може би не е много точно тъй като в цената на стаите не влиза каквото и да е ядене, но затова пък в търговския център под хотела има предостатъчен избор на заведения и различни видове кухня. Нали ви споменах за големия брой музикални сцени, дори в търговския комплекс имаше такава и докато вечеряхме имахме възможност и да послушаме изпълнения на живо. След вечерята и уточнените планове за утрешния ден се разпръснахме по стаите и се отдадохме на заслужена почивка.
На следващия ден, след като приключихме с ангажимента си във Валенсия, се качихме на самолета и след едно прехвърляне отново си бяхме в България, в реалността.
